Витамин К — незабелязаният регулатор на калция в тялото

Витамин К рядко е на фокус в разговорите за хранене, но играе решаваща роля в две привидно несвързани системи — съсирването на кръвта и разпределението на калция в тялото. Съществува в две основни форми, които действат донякъде различно.

K1 срещу K2 — каква е разликата

• Витамин K1 (филохинон) — намира се предимно в листни зеленчуци (спанак, зеле, броколи); по-голямата част остава в черния дроб и се използва основно за съсирването на кръвта
• Витамин K2 (менахинон) — произвежда се от чревни бактерии и се съдържа във ферментирали храни, яйчен жълтък и твърди сирена; по-лесно достига костите и кръвоносните съдове, където регулира къде се отлага калцият

Съсирване на кръвта — оригиналната роля

Витамин К е незаменим за активирането на няколко фактора на съсирването в черния дроб. Без достатъчно количество, дребни порязвания и наранявания биха кървили далеч по-дълго — именно затова новородените получават инжекция витамin К веднага след раждането, докато чревната им флора все още не произвежда достатъчно количество сама.

Здраве на костите

Витамин К активира протеин, наречен остеокалцин, произвеждан от костните клетки. Активираният остеокалцин свързва калция директно в костната структура. Изследвания показват, че по-нисък прием на витамин К (особено K2) е свързван с по-ниска костна плътност и по-висок риск от фрактури при по-възрастни хора.

Сърдечно-съдово здраве — „диригентът“ на калция

Тук е може би най-интересната роля на витамин К. Той активира друг протеин — матричния Gla-протеин (MGP), който предпазва стените на кръвоносните съдове от отлагане на калций (артериална калцификация). С прости думи: витамин К помага на калция да отиде там, където му е мястото — в костите — вместо да се натрупва в артериите. Наблюдателни изследвания свързват по-високия прием на K2 с по-ниска степен на съдова калцификация и по-добро сърдечно-съдово здраве.

Дефицит и рискови групи

Истински дефицит е рядък при здрави възрастни, тъй като нуждите са сравнително ниски и витаминът се среща в много храни. По-висок риск от недостиг имат хора с нарушено усвояване на мазнини (витамин К е мастноразтворим), тежко чернодробно заболяване, или продължителна употреба на антибиотици, които нарушават чревната флора, произвеждаща K2.

Взаимодействие с лекарства

Хора, приемащи антикоагуланти от типа на варфарин, трябва да поддържат постоянен, а не непременно нисък прием на витамин К, тъй като резки промени в приема нарушават баланса на лекарството. Всяка промяна в диетата при такова лечение трябва да се обсъжда с лекуващия лекар.

Добри хранителни източници

• K1: кейл, спанак, броколи, брюкселско зеле, магданоз
• K2: ферментирали сирена, яйчен жълтък, масло от животни, хранени с трева; в по-малка степен — пилешко и черен дроб

Тази статия е с информативна цел и не замества консултация с лекар, особено при прием на антикоагуланти.